Може би изобщо не искаме да осъзнаем, че по-голямата част от живота ни преминава в илюзии...Това е начин да оцелеем психически, когато не сме подготвени да приемем реалността...Ако си свалим розовите очила и видим точно как живеем, с кой, и на къде сме тръгнали, ще се наложи да се срещнем с болката...А кой иска да го боли??? За това здраво сме стиснали илюзиите..за да се крепим на тях... По тази причина трудно разваляме неуспешните си връзки, защото се надяваме един ден нещата да се променят, не виждаме реалните чувства на децата си, защото се страхуваме, че не можем да се справим с тях...затваряме си очите за неискрените отношения с близките ни, за да не останем сами..и така си живеем с илюзорни представи, колко ни е хубав живота...или поне поносим... (ако желаете да прочетете цялата публикация, моля последвайте линка..)
http://psycenter.alle.bg/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5/